Laboratorio di Teatro

La Zanzara

e-mail: LaZanzaraLab@gmail.com

tel: +359 886 612 917 (Bg)

+39 3478858699 (It)

  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro

Международни Уъркшоп

The Actor Space

Какво е значението на Театралната биомеханика на Мейерхолд?

➢ Театралната биомеханика на Мeйерхолд е система за актьорски трейнинг.

➢ Театралната биомеханика на Мейерхолд дава техническата основа на актьора.

➢ Театралната биомеханика на Мейерхолд се състои от 44 педагогически принципа.

➢ Театралната биомеханика на Мейерхолд не е стил на актьорска игра.

ОПИСАНИЕ

Курсът „The Actor Space“ на LaZanzaraLab се основава на системата за обучение на актьори Театрална биомеханика на Мейерхолд. Обучението се провежда в сътрудничество с Centro Internazionale Studi di Biomeccanica Teatrale di Mejerchol'd (CISBiT).

Програмата следва метода на обучение, създаден от Мейерхолд в началото на 1900 г., който е в основата на съветската и сега, на руската театрална академична система. Започва с овладяване на базисни технически умения и преминава към композицията и драматургията. 

Методологията на системата се основава на пълното осъзнаване от страна на актьора на неговите собствени изразни средства, както на организацията на рационален и научен метод на работа, който постепенно придружава студента във всеки аспект от обучителния му път.

Курсът следва програма с различни обучителни предмети, които ще помогнат на студента да усъвършенства и опознае своите изразни средства (тяло и глас), да разшири творческия си потенциал, за да овладее средствата, необходими му да се справи с композицията и драматургията.

 

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ

  • Достигане на физическо, гласово, пространствено, емоционално осъзнаване

  • Осигуряване на универсални основни технически умения

  • Разширяване на техническите познания

  • Развиване на артистично съзнание

  • Задаване насока за работен процес, способен да превърне идеята в творчески акт

ИСТОРИЯ НА ТЕАТРАЛНАТА БИОМЕХАНИКА НА МЕЙЕРХОЛД

Театралната биомеханика е традиционната театрална система за обучение. Тя се основава на изследването на изкуството на актьора направено от Всеволод Емилевич Мейерхолд през двайсетте години на ХХ в.

Както всички изкуства, така и театралното изкуство се нуждае от много ясни и точно определени правила. На тези правила актьорът, създател на творческия акт и в същото време самият той представляващ творчески акт, трябва да основава своето творчество, за да бъде то креативно.

Театралната биомеханика се състои от 44 педагогически принципа, които представляват основата, върху която всеки актьор трябва да развива правилната техника. 

 

В центъра на системата е тялото на актьора, считано за най-важното изразно и креативно средство, основен инструмент на комуникацията.

„Само когато тялото стане меко като восък, актьорът e способен да го изрази".

Всеволод Емилевич Мейерхолд

 

Системата за обучение, която Мейерхолд структурира за своите ученици, се ражда от необходимостта да се създаде нов актьор, способен да надхвърли границите, актьорът, който не трябва да бъде роб на своите инстинкти и емоционалност, а да навлезе в творческия процес съзнателно.

Основата на системата се състои от 7 принципа на изграждане на действието. Възхитително обобщение на изследователската работа на Мейерхолд, тези 7 принципа са фокусирати върху конкретен момент от живота на един актьор и задават правилните координати за съзнателното практикуване на актьорството.

Изследователската работа на Мейерхолд проведена с актьори, музиканти, художници и архитекти, започва с практическо изследване на различни традиционни изпълнителски изкуства - от Театър Кабуки до Традициония китайски театър, от Commedia dell'Arte до класически балет, от цирка и Театърът на панаира до Испанския бароков театър.

Мейерхолд отстранява съответните естетически особености и свързва „Принципите на Движение“ с различни дисциплини като китайските бойни изкуства и бокса, подкрепен от проучванията на Павлов, от идеите за продуктивност и тейлъризъм. Той изучава единната техническа база и открива общите педагогически и технически принципи, които са синтезирани в програмата на системата за театрална биомеханика.

Тази система не само дава на актьора техническата основа, но и го учи да разглежда формата като основа на театралното изкуство.

Изследване - Проучване - Вдъхновение

Тялото е канала чрез който актьора предава идеите си на публиката, затова винаги трябва да бъде в подобаваща форма.

Ето защо студентът, изучил 7-те принципа на изграждане на действие (техниките), трябва да се упражнява, за да развие собствена изразителност на тялото (практика на техниките).

През годините Мейерхолд структурира за своите ученици около 150 добре дефинирани физически упражнения, наречени както в музиката, Етюди. Движенията са кодифицирани форми и са най-трудното обучение за актьора, защото едновременно помагат да се поддържа техниката жива както и правилната форма в пространството.

В ежедневния живот, когато театралната система предвижда и изучаване на формата, тълкуването е недвусмислено. Съществуват примери във всички традиционни азиатски театри, както и в Commedia dell'Arte и в класическия балет.

Тези педагогики имат конкретната цел: да достигнат до контрол на определена форма, която вече е известна. 

 

Театралната биомеханика не дава стил на актьорска игра.

В исторически план стилът на изпълнение на Мeйерхолд, първо близък до идеите за символизма, в последствие следвайки футуризма и конструктивизма, се откъсва от натурализма и реализма на Станиславски.
Мeйерхолд използва изразителните възможности и особености на Гротеска, за да изрази своята художествена идея и да критикува обичаите на Русия преди и по време на Съветския съюз.

Силата на метода, подобно на всяка научна теория, е в неговата универсалност и приложимост за всеки тип стил и изпълнение.

Изследователската работа на Мейерхолд и театралната биомеханика са отправна точка за творческите изследвания на най-големите артисти на театъра от ХХ в., от Йежи Гротовски до Еуженио Барба, от Джулиън Бек до Тадеуш Кантор, от Питър Брук до Кармело Бене.

През първите години, Мейерхолд не записва резултатите от своята изследователска работа, както прави Станиславски, за да предотврати възможни погрешни интерпретации от лица, които никога не са участвали в работата му.

Той се възхищава на педагогическите традиции на ориенталските театри, където опитът се предава устно от поколение на поколение, поддържайки го жив и обновявайки начина на преподаване, но винаги защитен от многобройни интерпретации и пресилване.

В края на живота си Мейерхолд оставя своето огромно педагогическо наследство на единствения човек, който бил близо до него в продължение на 20 години, неговия сътрудник и учител Николай Кустов. По този начин, театралната биомеханика бива спасена от унищожението на сталинизма. 

 

Съхранявана и крита от света повече от 30 години, разработвана в затворени театрални лаборатории в провинциите на Съветския съюз, биомеханиката на Мейерхорд се завръща в подходящия момент. През 1972 г., отново благодарение на Николай Кустов, се появява като незадължителен предмет за млади актьори в компанията на Театър на Сатирата в Москва.

Маестро Богданов, наследник на Учителя Кустов, разбира крехкостта на тази нова театрална педагогическа дисциплина. Той прави всичко възможно, за да върне тази тема в професионалния дискурс и да я защити от влиянието на други по-важни институти.

В началото на 80-те години театралната биомеханика влиза в учебните предмети в ГИТИС (Московския Държавен Институт за Театрално Изкуство). През 90-те, става известна в западните страни, благодарение на огромния труд положен от Маестро Богданов за нейното популяризиране и преподаване. В този нов век театралната биомеханика на Мейерхолд е една нова традиция.

Макар все още крехка педагогическа система с непозната и млада традиция, вече не е застрашена да изчезне, благодарение на очарованието на своята история и на малък брой сериозни публични и частни структури от различни части на света, които се опитват да я защитят чрез координирани действия. 

 

Въпреки това, някои груби недоразумения превърнаха биомеханиката на Мейерхолд в обикновен трейнинг на тялото с елементи на театрална акробатика, стил подобен на Гротеска и марионетно движение.

„Противно на психологията на сюжета и емпатията на публиката, основните компоненти на биомеханиката са ритъм на езика и ритъм на физическото движение, пози и жестове, произтичащи от тези ритми, координиращи движението на тялото и телата едно с друго. 
Развитието на сюжета не идва „отвътре“, от психиката или ума, а по-скоро „отвън“, чрез движението на тялото в пространството. Тези компоненти са създадени чрез икономия на изразни средства, контрол на тяло и жест, прецизност и темпо на движение, скорост на реакция и импровизация.
Актьорската школа на Мейерхолд не е просто школа по гимнастика и акробатика, а по-скоро кара актьорите да изчисляват и координират движенията си „преди и след“, да организират своя материал, да организират тялото.“

Театралната биомеханика помага на актьора във всички фази от неговия артистичен живот, като включва ежедневни тренировки за развитие и подържане на техниките на драматизация и композиция.

Не показва на актьора „какво“ трябва да направи, а кара актьора да си зададе въпроса „как“ да го направи.

Непрекъснатият работен процес дава на актьора нужните инструменти, за да изрази и придаде форма на своите идеи.

La Zanzara Lab Laboratorio di teatro